Думи на видния богослов и йерарх на Православната Църква, Св. Николай

Думи на видния богослов и йерарх на Православната Църква, Св. Николай Велимирович Сръбски (1881 ~ 1956), именуван „ Нов Златоуст. “

(Николай Велимирович като студент)

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те запитвам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти желая вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти през целия ден ореш и през целия ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли задоволително елей в твоето кандило и ярко ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у тебе кандилото на вярата?

Това е моят въпрос и това желая да те запитвам, само че не от мое име, само че от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И запитвам те от името на твоите предци и прародители, които от препълненото и енергично кандило на своята религия наляха и възпламениха кандилото на вярата в твоята душа. И запитвам те в името на тези далечни твои предшественици, които под петстотин годишното турско иго не разрешиха да се угаси кандилото на вярата.

Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли?

Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предшественици, с твоята популярност. Искат да те оставят във " външната мрачевина ", без кандило и без възвишен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я създадат пуста.

Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

Неверието желае да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

Кривоверието желае да изкриви твоето сърце и душа, и темперамент, както ги е изкривило у своите последовници. Така, едни кривоверци са отхвърлили празнуването на неделята и са възприели еврейската събота, други са изхвърлили поста, трети — почитането на светиите, кандилата, иконите и кръста, четвърти са отхвърлили сродството сред хората при сватба, пети са отхвърлили причастието с кръвта Христова и т. н.

Маловерието желае единствено да се наричаш християнин, само че да не бъдеш подобен. То се плаши от мрака на безверието, отвръща се от лъжите на кривоверието, само че и своята религия държи единствено върху езика.

Безверието желае да разбие кандилото на твоята душа. Кривоверието желае да налее вода вместо елей в кандилото ти. Маловерието ти дава свободата да държиш кандилото си както искаш, единствено не желае да го види запалено.  

Това са три зли ветрове, които са блъснали твоята душа в тия дни. Нека Всевишният те благослови, с цел да бъдеш блажен и мощен. Защото единствено благословените и мощните могат да се спасят от тези три вятъра. Бъди блажен и мощен, българино, брате мой.

Твоята религия те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала злочестина, твоята религия ти е пособия.

Когато този свят ти се стори като тюрма, без порти и прозорци, твоята религия ти споделя: не пердах се! Творецът държи всичко в Своята власт. Той те назовава наследник и желае да Го наричаш Баща.

Когато съгрешиш и людете видят твоя грях, осъдят те и те захвърлят като непотребна движимост в тоя свят, твоята религия пази цената ти и ти споделя: Христос умря за грешниците на кръста. Той е платил твоя грях пред Бога и ти си за Бога доста скъп и безценен.

Когато те сполетят несгоди и ти загубиш рожби, парцел и пари, и няма къде да подслониш морната си глава, твоята религия те пази от мрачни мисли и тъги и ти споделя, че всичко, което е изпаднало от ръката ти, паднало е в ръката на твоя Отец, Чийто са всички благосъстояния и иманета, и всички богатства на всички светове.

Твоята религия те пази от заболявания и в заболявания, в страдания и от страдания, в мрак и от мрака, в обезсърчение и от обезсърчение, в самотност и от самотност, в гибелта и от гибелта. И от гибелта те брани твоята религия. Наистина и от гибелта, от която безверниците даже не знаят, че има защита.

И от безбожничество те брани твоята религия, от оная злина, която стои над всички напасти, от оня мрак, който е по-гъст от всеки мрак и от оня студ, който е по-студен от всеки студ. О, българино брате, неверието е жива гибел за людете и народа. Всяка гибел е мъртва, само че неверието е жива гибел. От тази жива гибел те брани твоята религия.

Какъвто е разложеният мъртвец в пъстрота ковчег, такава е душата в живото тяло на безверника. Той е гроб, декориран и заварден, а вътре е самата гибел. Всичко в него е гибел — всяка мисъл е гибел, всяко предпочитание — гибел, всяко желание е гибел, всеки проект е гибел.

Кое може да те резервира от жива гибел, която носи маската на живота? Само твоята религия в живия Бог Творец и в Христа Спасителя.

Твоята религия те пази от зли и глупави намерения, неверни стремежи и пагубни планове.  

Пази и ти твоята религия, българино брате! Както твоята религия те пази от всички несгоди на тоя свят, пази я и ти, твоята религия.

Плугът те пази от апетит, земеделецо. Затова би трябвало и ти да го пазиш от наслойка. Иначе ще останеш гладен.

Както земеделецът пази плуга от наслойка, с цел да го резервира във време на апетит, както ковачът пази огъня от влага, така и ти би трябвало да пазиш своята религия от зли ветрове, та вярата да резервира твоя живот, мощ и наслада.

Тъкачката пази добре своя стан, с цел да бъде станът в ред. Защото единствено на прекрасен стан може тъкачката да изтъче облекла за себе си и за децата си.

Домакинята пази добре брашното от мухъл, с цел да бъде брашното крепко. И деликатно го сее и пресява, с цел да омеси здрав самун за себе си и за децата си, с цел да бъдат децата ù здрави дружно с нея.

Както тъкачката пази своя стан, с цел да бъдат облечени добре тя и нейните деца, по този начин би трябвало и ти да пазиш твоята православна религия, българко сестро! Защото от вярата и с вярата се тъкат всички достолепия, които обличат човешката душа.

И както умната стопанка пази и пресява брашното, с цел да има здрав самун за себе си и чедата си, по този начин и ти би трябвало да запазиш своята православна религия и да я чистиш и пресяваш от всевъзможни бурени, българко сестро! Защото единствено хубавичко и чистата религия храни душата и дава здраве на твоята душа и на душите на твоите благи деца.

Славеят пази гласа си, с цел да може да чурулика песни, които веселят неговото сърце и сърцата на тия, що слушат. Паунът пази своите пера, пази своята чудна златоткана одежда, с цел да се радва самичък и да радва людете с нея.

Както славеят пази гласа си, който е извор на наслади и тъги, така и ти пази своята религия, българче мое златно! Защото твоята религия е извор на наслада за тебе. И както паунът пази хубостта на своите пера, по този начин и ти пази своята религия, която краси душата ти.

Видял ли си славей, който не пее? Струва ли нещо? Пази ли го някой? Търси ли го някой? Скърби ли някой за един смълчан славей повече, в сравнение с за едно врабче? Гласът прави славея. Гласът му дава цена. И видял ли си оскубан паун? Не се ли смеят хората, вместо да му се любуват?

О, българче мое златно! Твоята цена е във вярата ти. Ако, не дай Боже, някой пакостник прогони вярата от твоята душа, ти ще бъдеш по-евтин от замлъкналия славей и по-жалък от оскубания паун.

Затуй пази вярата си, тъй като и тя те пази. Вярата е за тебе извор на живот, вярата е храна, вярата е одежда на твоята душа, вярата е твое здраве, вярата е твоя ария, наслада и забавление, вярата е божественият пламък в тебе.

Нека пазим вярата си, нашата драгоценна православна религия!

Източник: 
Снимки: Велимирович като студент, bg.wikipedia.org